Болярово, ул. Димитър Благоев №7  047416250, 047416251, 0879996066 boliarovokmet@abv.bg http://www.bolyarovo.eu

Кмет на Община Болярово

Христо Димитров Христов

Роден на 30.07.1956 г.

Завършил Институт за Учители специалисти гр.Ямбол през 1979г.

Семеен, с две деца.

-Член на контролния съвет на Асоциация на общинските гори

-Член на контролния съвет на РАО“Тракия“

Община Болярово се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

Общината е разположена в югоизточната част на област Ямбол. С площта си от 667,881 km² е 4-та по големина сред 5-те общини на областта, което съставлява 20,14% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• На Запад – Община Елхово;
• На Север – Община Стралджа;
• На Изток – Община Средец, Област Бургас;
• На Юг – Турция.

Идвайки тук, пашата започва да мисли как да разшири земите си.

Не е можел да ги разшири на запад, защото там е владетел друг паша – Дауд, който създава село Даудбеглий, сегашното село Златиница. На юг е гористо и хълмисто, затова решава да разширява земите си на север и стига до река Поповска. Тук пашата създава на десния бряг чифлик с работна ръка само от турци. Новото село се казва Чочоноказаса или това е Мурданъл-Пашакьой.

Пашата идва да живее в новосъздаденото село. По негово нареждане се прави джамия с голямо кубе и полумесец. В близост до джамията е направен дълбок кладенец.

Изградена е баня в близост до направената мелница(караджейка),по-късно наречена „Селската мелница“. Мелницата била на юг от селото и колелото и се задвижвало с вода от реката.

Бентът и е в близост до Казларица. Вода за банята се вземала от реката по гравитачен път, защото сградата е построена по-ниско от тръбата, по която тече водата, която задвижва голямото. А то от своя страна задвижва останалите колелета.

В близост до това място на левия бряг на реката е имало извор с много добра вода за пиене, т. нар. Кадънско кладенче, което до скоро съществуваше, но вече е разрушено.

Този извор също е правен още по времето на турското робство. Всичко това подсказва, че мостът е бил нужен и за отиване до кладенчето за вода през цялото време на годината.