 |
 Костинброд, ул. Охрид №1 072168701 kostinbrod.bg@gmail.com http://kostinbrod.bg/ |
История:
Костинброд е град в Западна България, Софийска област. В близост до него са градовете Сливница и Божурище. Градът е административен център на община Костинброд.
По своя говор, облекло и обичаи жителите на община Костинброд се числят към шопите.Трудно е да се определи кога и откъде са дошли първите заселници в Костинброд. За името на града съществуват много легенди и предания. . Става дума за откритите през 1973 година археологически останки на територията на община. Те включват Пътна станция Скретиска по древната линия „Виа Милитарис“, минаваща от Белград през София /Сердика/ до Истанбул /Константинопол/ и изградената по-късно в нейна близост късноримска резиденция, наречена най-вероятно също с името – Скретиска.
Третият и последен археоложки период е свързан с изграждането, върху основите на съществувалата резиденция Скретиска, на ранно византийско селище с име Скратискара. Архитектурният комплекс на резиденцията е най-значителният сред известните сродни по предназначение комплекси на днешната българска територия. Големият разцвет на Сердика, включително и на прилежащата му Скретиска се осъществява при император Галерий /293-311г./. В църковно -политически план неговото най-велико дело, което рязко ще повлияе и върху образа на родния му град Сердика, е издаването на Едикта на търпимостта през април 311 година. Сердикийският едикт е уникален документ, с който не само се слага край на антихристиянските гонения, а и за първи път се формулира идеята за религиозна търпимост, актуални и до днес. В края на живота си Галерий, бидейки тежко болен е много по-вероятно да е пребивавал непрекъснато в далеч по-спокойния, луксозен и просторен дворец Скретиска, демонстриращ лично богатство, благочестие и имперска мощ. След смъртта на император Галерий, Константин Велики трайно е резидирал в двореца Скретиска , изчаквайки изграждането на новата си столица Константинопол.
За щастие съществува и един сигурен ориентир – това е известната Мрачка грамота, дадена от цар Иван Александър през 1347 г. на Ореховския манастир “Св. Никола”, намиращ се в местността Мраката край с. Извор – Радомирско. В нея след като се говори за с. Белица, разположено от двете страни на р. Белица, десен приток на р. Блато, се споменава с. Костинброд като граница на имотите, които се дават на манастира. Грамотата се пази в Хилендарския манастир, а препис от нея намираме в труда на Йордан Иванов “Български старини из Македония”.
В турски документи от 1445 г. се сочи, че по това време Костинброд влиза в тимара /временно феодално владение/ на Ракабдар Мехмед, преминал у него от Балабан Килари, имащ 37 домакинства, отделно 3 вдовици и 5 неженени. Пак там се посочват имената на селищата Маслово и Шияковци, разположени в непосредствена близост с Костинброд. Знае се, че дори за известно време Костинброд е бил административен център на няколко селища.
През Възраждането костинбродчани са известни като трудолюбиви земеделци и скотовъдци. Разположено на важния път от София към Лом и Видин селището се замогва и разширява. Будно е българското съзнание на населението. Безспорно роля за това има близкият мaнaстир “Св. Архангел Михаил” в с. Шияковци, както и “Школото” открито доста години преди Освобождението.
В борбите за просвета и правдини костинбродчани отново се представят достойно. В шияковския манастир, където през 1872г. Васил Левски създава революционен комитет, който наред със софийския, е бил един от най-важните в района.
Построената в селището през 1912г. туткална и сапунена фабрика „Чилов” дава поминък на много хора. С указ № 1942/4.XI.1974 г. на Държавния съвет Костинброд е обявен за град, а селата Маслово и Шияковци под името Обединение са присъединени към селището като негов квартал. В ДВ бр. 102/30. XII.1974 г. е обявено че Костинброд става административен център на селищнта система вкючваща 14 населени места, от които по-големи са Петърч и Драговищица.
Храм „Св.Св. Кирил и Методий”. Той се намира в I-ви район на гр. Костинброд и е най-големият на територията на общината. Основният му камък е положен през 1905 г., а на 24 май 1907 г. тогавашният Софийски митрополит Партений освещава новопост-роения Божи дом.
Параклис „Свети Констант ин и Елена” е параклис и се намира в един от кварталите на град.Костинброд, кв.“Захари Стоянов“. През 2016 г. община Костинброд финализира проекта с поставянето на иконостас. Мраморният иконостас в параклис „Св.Св.Константин и Елена” е първият изработен от такъв материал в област Софийска и трети в София-област . Зелено-бял мрамор е поставен и на пода в параклиса. От септемри 2016г., всеки четвъртък в параклиса се провежда литургия.
Шимковски манастир „Св. Архангел Миха¬ил”. Разположен с на 1 км от Костинброд. След из¬лизане от града в посока прохода Петрохан, срсщу разклона за с. Драговищица, има табела, посочваща местонахождението му. Оттам по здрав черен път след около 400 м се стига до манастира. Съществу¬ват различни легенди за възникването му, като най- -изцестната от тях го свързва с времето на цар Иван ШишмЗНг През 1870- 1871 г. негов игумен е лични¬ят приятел на ЛейСмцф легията на Раковски Генад- ий Ихтимански. По н е го ва^гп н ци ати ва през 1871 г. в манастира пристига Апостола, къдетегеимколко ду¬ши слагат началото на Тайния революционен коми¬тет в Костинброд. От полуразрушената сградата старата обител е останала само църквата. На 4 – 5 йм от руините е построена новата манастирска сграда.
Храм „Св. Николай Мирликийски Чу-дотворец”. Построен е през 2003 г. в костин- бродския квартал „Маслово” на мястото на старата църква е доброволни дарения на местното население, е помощта на мсстния бизнес и благодарение на ентусиазма на мно¬го родолюбци.