Просена е село в Северна България. То се намира в община Русе, област Русе.

Селото се намира на 18 км СИ от гр. Русе. Населението е около 600 жители.

Добре развито зърнопроизводство, а в последните години се увеличват площите с нови трайни насаждения.

До преди Освобождението на България от османска власт селото се е обитавало от мюсюлманско население от татарски произход. В него е бил разположен бивакът на турския военачалник Поросан, който е престоял дълго в селото. След неговото заминаване селцето се нарича Поросан, а по-късно получава името Просена.

През следващите години селото е покосено от чума и холера, при което измира по-голямата част от населението и селото почти се заличава. След това селото се премества на сегашното си място.

След Освобождаването на България от османска власт в малкото турско селище започват да се заселват българи от съседните села. От Гагаля се заселват родовете: Вълкови, Аврамови, Сенковци, Караганчеви и други, а от село Долно Абланово идва родът Интиреви. Околностите на селото са били предимно от гори, които хората изсичат и започват да обработват освободената земя, а връзката с града е ставала с каруци по черен път.

Населението е участвало в две войни, в Балканската война загиват: Андрей Йорданов Вълков, Велико Андреев Вълков, Илия Минев.

В Отечествената война вземат участие 40 – 50 човека бойци, а свидни жертви стават Никола Добрев Минев и Йордан Пасев Керезов.

В новия подем на селското стопанство хората от село Просена не остават назад, като показателен за това е факта че през септември 1948 г. се основава първото ТКЗС. Това става благодарение на Иван Атанасов Енев.

През 1892 г. в с. Просена е създадено първото училище, което се помещава в частна турска къща и се състои от една класна стая, а децата се обучават от един учител и в едно помещение се учат четири отделения.

По инициатива на по-будни младежи от селото през 1928 година се основава читалище „Напредък“ от Иван Александров, Петър Копчев, Димитър Пенев. Закупени са първите книги със средства набрани от членски внос. По това време читалището е имало 150 члена, с чиято помощ се закупуват библиотечен шкаф и две маси, пейки за сядане са направени на доброволни начала. Читалището постепенно се утвърждава и започва активна театрална самодейност – изнасят се първите пиеси и ежегодно се коледува.

След 9.IX.1944 година е сменено името на читалището на „Пробуда“, а днес името му е „Максим Горки“. През годините читалището се е помещавало в различни сгради, а от дейността са се заделяли средства за за построяването на нов читалищен дом. С помощта на местното население и кооперативното стопанство през 1969 г. е започната сградата, а през 1971 година завършена и обзаведена. Киносалонът е с 200 места, има обособени клубове, гримьорни, книгохранилище, а библиотеката е обзаведена според съвременните изисквания. Сформирани са битов хор, драматичен състав, клуб „Млад приятел на книгата“, библиотечния фонд наброява 5670 тома. Всяка година се закупуват нови книги, получават се и дарения. Към читалището има и самодейна вокална група с ръководител Недка Ганчева (пенсионирана учителка).

Материалът КМЕТСТВО ПРОСЕНА е публикуван за пръв път на Общините в Република България.

Община Ветово е разположена в Североизточна България, на 40 км. от Русе и 35 км. от Разград. Тя граничи с общините Русе, Иваново, Цар Калоян, Кубрат, Разград. Територията на Община Ветово обхваща част от Дунавската хълмиста равнина. Заема западната част от Лудогорието и западните склонове на разградските височини.ю

Надморската височина в общината варира от 134 до 300м. Общият наклон на територията е югоизток – северозапад През територията на Община Ветово протичат реките Бели Лом и Топчийска Тези реки имат ограничено предимно локално значение.

Общата площ на общината е 352 515 дка., населението е 18 000 жители. Географското положение и природни дадености, териториалния обхват, изградената инфраструктура, равнището на заетост и безработица, инвестиционната активност оформят облика на Община Ветово и оформят бъдещата насока за развитието й.

Община Ветово исторически се е формирала като център на мултиетнически култури. Тя е типичен район с концентрация на етнически малцинства. Това налага разработването на дългосрочна политика за приобщаването на малцинствата към икономическите и социални процеси протичащи в общината, с цел избягване на момента на дефиниране на групово, деструктивно поведение Община Ветово.

Етническият състав на населението позволява подготовката и провеждането на дългосрочна политика на интегриране на етносите, която би имала и превантивна роля срещу нарастване на бъдещи етнически разслоения в общината.

Според климатичното райониране Община Ветово попада в областта на умереноконтиненталния климат. Той се формира под влияние на океанските въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи от северозапад и континенталните въздушни маси от североизток.

Материалът Община Ветово е публикуван за пръв път на Общините в Република България.