История на града

Първият писмен извор за град Ардино са записките на френския изследовател Огюст Викенел от 1847 г., който пише: “Джамията на Иридере – това мохамеданско село състоящо се от махали, разположени по долината се забелязва на доста голямо разстояние.

Стаи, предназначени за пътници и обшир ни бояджийници, се намират близо до джамията. Старото име на гр. Ардино е Иридере по името на малката река, която тече през селището.През османско влади-чество Иридерска околия заема средищно географско положение в султанската земя Султанери.След Руско-турската война тя е присъединена към новосъздадения Гю-мюрджински санджак, Одрински вилает. Към края на XIX в. Иридере е малко селище с няколко бараки на чаршията и една джамия (запазена и до днес) и тясно мостче над едно от деретата. По данни на турското салнаме от 1898 година населението на Иридерска каза е общо 34 338 души. След Първата световна война се включва в Мастанлийски окръг. През 1934 г. Иридере се преименува в Ардино и заедно с десетте села: Давидково, Ленище, Бял извор, Петково, Долно Прахово, Загражден, Русалско, Лъджа, Безводно и Чамдере, образува Ардинска околия и се включва в състава на Старозагорска област. През 1960 година Ардино е обявен за град.

В гр.Ардино има изграден Музей през 70-те години, който в момента се реставрира и ще се възстанови музейната сбирка.В централната част на града е разположена Джамията, която е строена през ХV век и е реставрирана през ХІХ век.В града има и църква, която е реставрирана през 2003 година.

Образование

• Учебни заведения;
• Детски градини;
• Делегирани бюджети.

Здравеопазване

Здравното обслужване на населението от община Ардино се организира от:
– МБАЛ „Ардино“ ЕООД;
– Филиал на Център за спешна медицинска помощ в гр. Ардино;
– Практики за доболнична медицинска помощ – 9 бр.;
– Към настоящият момент са заети само три общопрактикуващи лекари;
– Дентални практики – 11 бр.;
– Специализирани кабинети за доболнична медицинска помощ – 6 бр.;
– Здравни кабинети в общинските училища и детски градини.