|
|
 Върбица, ул. Септемврийско въстание №4
|
053912131
obshtina@varbitsa.org
Кмет на Община Върбица
Мердин Мустафа Байрям
Заместник кмет на Община Върбица
Бейсим Мехмед Мустафа
Община Върбица се намира в североизточната част на България с област Шумен. На североизток граничи с община Сунгурларе, област Бургас, а на югозапад с община Котел, област Сливен. От запад и северозапад граничи съответно с общините Омуртаг и Търговище.
Общината се състои от 16 населени места. Административен център е град Върбица. Общината има благоприятно географско положение, което й дава възможност да търси преки контакти в икономическото си развитие с четири съседни областни града.
Тя е разположена между северна и южна България. Територията й попада в старопланинската област, в предбалкана и Герловския район, по северните склонове на главната старопланинска верига и Котленско – камчийския район.
За произхода на името на гр. Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната средновековна крепост Урвизион, която израснала върху развалините на римската крепост Фабрициус, намираща се в местността Гайдар камък, където и сега се намират останки от крепостните ѝ стени.
Тук на така нареченото Върбишко градище, разположено на десния бряг на р. Герила, близо до вливането и в река Камчия е била столицата на славянското племе севери, известно под името ЦИКА / ЧИКА /.
Община Върбица е типична полупланинска селска община. Основната икономическа активност е свързана с дървообработката, дърводобива, шивашката промишленост, хранително – вкусовата промишленост, селското стопанство и търговията. Дървообработващата сфера е представена от малки работилници и банцигарници, които работят предимно като подизпълнители.
През последните години не се отчита ръст в дърводобива. Залесителните дейности са в размер на 350 дка гори – основно широколистни видове. Община Върбица има условия за развитие на туризъм, което се обуславя от редица благоприятни предпоставки.
През последните години се забелязва тенденция на изоставяне на създадената материална база, която не се подържа и непрекъснато се руши, не се посещава от туристи и почиващи.